Стига! Просто е време да спрем… Стига ми толкова вече… Стига! Любовта я искам надалече… Стига! Може би бъркаме, Чувствата идват ни много… Стига! Тази болка да търпя не мога! И когато казвам “Нека тук да спрем!”, пак гласът трепери и разкъсва ме… И когато вечер легна, ме боли, а надеждата се дави във сълзи… И когато казвам “Аз не съм за теб!” - във това не вярвам, пак ранявам се… И когато пак те видя, подмини… Не, не искам аз да вярвам на лъжи! Казах “Просто е време да спрем! Стига ми толкова вече…“. Казах, но ми липсваш вече… Казах “Може би бъркаме, чувствата идват ни много…”. Казах, но без тебе просто не, не мога! И когато казвам “Нека тук да спрем!”, пак гласът трепери и разкъсва ме… И когато вечер легна, ме боли, а надеждата се дави във сълзи… И когато казвам “Аз не съм за теб!” - във това не вярвам, пак ранявам се… И когато пак те видя, подмини… Не, не искам аз да вярвам на лъжи! И когато казвам “Нека тук да спрем!”, пак гласът трепери и разкъсва ме… И когато вечер легна ме боли, а надеждата се дави във сълзи… И когато казвам “Аз не съм за теб!” - във това не вярвам, пак ранявам се… И когато пак те видя, подмини… Не, не искам аз да вярвам на лъжи!